автор: shtura_maimunka

Седях си в трамвая, в безгрижна омая,
а ти си бил някъде там.
И тук, след завоя, на спирката моя
слязох, без нищо да знам.
Защо не ми каза, преди да съм слязла,
за своите тайни мечти,
а сам и нещастен на амура подвластен
посрещал си всички стрели.
Ох...как съжалявам, от днес ще внимавам
когато в трамвая седя -
мечтите красиви и тъй примамливи
ще усетя, и всяка стрела.
Как искам самички да стоим за ръчички,
да люлеем безгрижно крака...
и сутрин в трамвая в любовна омая
да бъдем ръка за ръка.

_______________
Провокирано от "Трамвай и едно желание" на sinoptic (Красимир Трифонов)