автор: Ekvilibrist

Когато съм слънце и вятър,
когато светулки блестят.
Свободна като птиче ято,
а дъждовни капки ръмят.
Когато съм шепот в листата,
горски къпини и ален мак.
Когато е бледа зората
под бели облаци за похлупак.
Когато е тихо небето
и златни листа завалят.
Когато е есен и на полето
и зрели жита не шумят.
Когато цикадите млъкват
и всеки щурец е заспал.
Когато съм бяла слана
и зимен вятър завилнял.
Когато съм розова пъпка
и яркозелена трева
И всяка твоя е моя стъпка,
тогава отново ела.