автор: radi_radev19441944

Когато притихва заспал листопадът
и мъртвопиян се завръщам,
посреща ме зъзнещо с тъмни фасади
безлюдната бащина къща.

Среднощен акорд от среднощна соната
в забавен каданс се повтаря;
обгръща ме с бледи воали тъгата
от плувнали в мрак тротоари.

Но имам си празник и мигове звездни.
Но имам си фар и утеха.
И болката тихо зад облака чезне
в каскади от чезнещо ехо.

Кристална бутилка с кристален маестро
в най-тъмния ъгъл ми пее.
Сдобих се с безкрайност и собствен оркестър
с Eридан, Алтаир, Галатея...

Сдобих се с усмивки от звездни принцеси.
В небесни виражи танцуват.
Но може би вече забравям къде си.
Но може би само сънувам.

И тихо е в моя безпаметен празник.
Събирам среднощ силуети.
Когато е пусто, когато е празно,
желал бих прозорец да свети.

Но няма те в моя безпаметен празник.
Кънтят ледове в небесата.
Преливам забрава от пусто във празно
и късам парче от луната.