автор: glishev

Пролог, стт. 113 - 142

ХЕКУБА:
В какъв отвратителен вид е туй тяло,
терзано от каменна твърда постеля!
О, моя глава, о, слепоочия мои -
нагде да се хвърля и пак да се удрям в земята,
и от страна на страна да се мятам,
на свойта нещастна душа да разкрия
безкрайните мъки!
Да имаше тука край мене някоя муза,
коя да обърне във думи горкия поплак -
в слово, далечно от радост, от песен
и танц мелодичен!
О, вие кораби бързи и сякаш крилати,
които през пурпурнобагри моря ще ни пренесете
на дална Елада в земите незнайни,
докато под звука прокобен на флейти
и костени свирки веслата ви режат вълните
и вие изправяте носове в устрем могъщ,
свещената Троя напускайки, да отведете
скверната тая Елена, толкоз омразна,
позорна за Кастор, мърсяща Еврота
жена на Атрид Менелая. Уви, зарад нея
погина Приам, почитан родител на челяд,
блестяща по възраст и хубост!
И към злощастна съдба пак тя тласна Хекуба!
Днеска подслон е за мене - ненавистен,
робски подслон! - пъстрия шатър на цар Агамемнон.
И ето ме, водена в старост далеч от дома ми -
за власите, в скръб побелели влекат ме,
сълзи да роня в изгнание тежко...

Стт. 450 -455. ХОР:
Дано да отидем в оная щастлива страна,
дето със слава царувал е нявга Тезей богоравен!
Но нивга дано не дадат боговете безсмъртни,
Лакедемон, де потокът Еврота тече
край омразния град на Елена, да зърнем!"

Стт. 469 -473. ХЕКУБА:
О, богове, не сте вероятни съюзници вие,
които сега призовавам. И все пак,
когато нещастия карат сърцето във жал да ридае,
ний пак със смирение молим за вашата милост.

Стт. 508 - 510. ХЕКУБА:
За нито един от ония, които във благополучие
днешно живеят, не можем да кажем,
че са щастливи, дорде не умрат си спокойно...