автор: florans

Мистериите в Школата бяха забулени в тайна. Когато устройваха ритуал в чест на Стримон, речният бог, или на Ятрус, бог на водните стихии,
когато принасяха жертвоприношение на бога изцелител и даряващ плодородието Сабазий, или когато се молеха на бога на светлината Балис, жреците имаха специални ритуали.
Траките владееха и общуването с духа на мъртвите, за да проникнат в бъдното. Границата между двата свята бе тъй крехка, че заминалите в отвъдното виждаха и чуваха всичко и често изпращаха пророчески сънища не само на жреците, но и на своите близки. Светът на сънищата бе свят на символите.
На разсъмване Орфей улови видение: Евридика, закичена с венец от билки и цветя, бърза към него. Косата и пада на талази, огряна от слънчева светлина. Изведнъж из храсталака се изви змия и я ухапа по глезена. Помръкна златистият ореол около младата жена и тя бездиханна падна върху тревата, която зеленееше отровно.
Знамението не беше добро и хвърли в смут младия жрец. Той знаеше, че съдбата е неотменима. Не бе във властта на никой смъртен, нито бог да я омилостиви. Тя е тайната, властваща над световете.
„Мъдростта уби любовта” – блесна светкавична мисълта на Орфей. Да противопоставя мъдростта на любовта той не можеше. Мъдростта е сух клон без любовта. Но и любов без мъдрост бе като искра без огън… Евридика бе изцяло отдадена на чувството, което правеше Орфей гениален музикант и поет, а мъдростта – велик посветен. Жрецът мислеше за любовта като за висша философия, съвършена земна и небесна мярка, която не поставя ограничения и забрани. За Евридика любовта бе най-простото и естествено чувство, в което нямаше и не можеше да има никакъв грях, защото боговете я изпращаха.
Нима земната и Божествената любов се припокриваха напълно?! Любовта дава абсолютна свобода да надскочиш себе си, но тя не е пояс, чрез който да се привържеш о някого. „Знамението – сети се оракулът – дъгата в розово и синьо, която ни свърза – любов и истина…Човекът е повече от плът, повече от душа, той е частица от духа, а обиталището на Любовта е точно в духа. И само сливането с Духа е висша цел и върховно постигане на Любовта …
Но коя смъртна жена ще приеме философията пред земната любов?! Как да разделиш любовта от страстта, истината от мъдростта, желанието от познанието?! Нима посветеният трябва да разделя живота си на земен човек и Учител, нима подобно раздвоение бе по силите на един смъртен?! Когато разумът и чувството се противопоставят, когато менталният свят се намеси в чувствения и се натрупат противоречия, тогава идва сблъсъкът. И само посветеният може да го види като едно кълбо, сгъстена енергия, което се извива, извива от сърцето към ума, проточва се като невидима, опасна змия…”- такива размисли тревожеха оракулът, мъдрецът, богоравният, който бе изправен пред страшното предзнаменование.
Боговете му готвеха някакъв урок, съдбата му пращаше знак. Ето, той тръгва на миротворческа мисия, а змията сви гнездо в сърцето му и изля отровата на страха и тревогата в него.