автор: Freya

От пъстроцветна книга със картинки
излезе малката кибритопродавачка
и от страницата гладка като снимка
прескочи бързо във света омачкан.

Мастилото зелено на очите
разми се тъжно в уличното сиво,
щрихите със цветове покрити
стопиха се в мъглата мълчалива.

На тротоара, малка и прозрачна,
седеше с пламъче във шепи вледенени,
а минувачите, с отворени клепачи,
престъпваха през нея уморено.

На снега тя приказки шептеше
и на хората направени от скреж,
а безплътна като спомен беше -
проспана запетайка и копнеж.

И със перо от гълъб във ръка,
на мястото на клечица кибритна,
изписваше в небето изтъкано
легенди златни и усмивки скрити.

Рисуваше със пръсти по стъклата
лятна песен или слънчев стих
и през ключалки смехове крилати
тя вмъкваше във домовете тихи.

Тичаше с разчорлени коси гласът й
и ръсеше магьоснически прах,
а спеше трансперентната й плът
сред нови багри и огасващ страх.

Всяко чело с устни тя докосна
и в белите зеници сипа цвят.
Със дъха си древен и износен
стопли всички длани в своя свят.

С на вълшебните си пръсти върховете
безброй искри запали неусетно,
проникваха дълбоко във сърцето
и пламъкът със кръвта се сплете.

Напусна тя свойта цветна снимка
и тръгна пак към книгата протрита.
Бледа сянка, паяжена бримка,
без очи, без клечица кибрит.