автор: iszaard

Дано дъждът най-сетне се задави
с подгизналите есенни листа.
До корена на чувства и представи
пропи се като смръзнала тъга,
която не успях да нарисувам.
Да зная, че е с длани и лице.
Безцелно и напразно съществуване.
Щом няма как със думи и сърце
за минъчко до теб да се докосна -
единствена изпросена възможност.
Че моят свят е дрешка поизносена
и непотребна в драмата ти сложна.
Не се вредих на сцената със роля:
на хитра дама - щедър меценат,
на почитател и приятел скромен...
За тебе съм единствено глупак.