Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 4
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: Teoman
:: LeoBedrosian
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНякъде след пладне, някога в пространството
раздел: Избрано поезия
автор: KMiddleforest

Улегнал е следобедът,
подобно гражданин на средна възраст -
не му се бори
и не му се спори.

Вървят по навик мислите-клошари
и ровят сред боклука на всеобщото -
прехраната със непотребен смисъл
е начинът насъщно да забравиш себе си.

Сърцето бие по-самотно
от тупкащата топка на дете,
което си играе с никого.


Публикувано от alfa_c на 29.09.2013 @ 21:03:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   KMiddleforest

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 14:04:24 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Някъде след пладне, някога в пространството" | Вход | 12 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 29.09.2013 @ 21:34:37
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво...
Видях и утрото, видях и вечерта след.

Страшен образ на сърце, залепна ми.
И привет. :)


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от ATOM на 29.09.2013 @ 21:51:53
(Профил | Изпрати бележка)
о...
с интерес очаквам още


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от Meiia на 29.09.2013 @ 22:13:13
(Профил | Изпрати бележка)
Това за уморената "средна възраст" и за мислите, които ... ясно е, де, та да не задълбавам излишно, че опирам в .. други теми, но...
най много ми стана тъжно за сърцето като сираче, което си въобразява баща и майка, роднини, къща, свят...
Няма такова нещо!

Играе си точно с ни-ко-го!..
Понеже и със себе си не разполага.


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от Hulia на 29.09.2013 @ 22:13:45
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Понякога точно самотното тупкане на сърцето e катализатор за вътрешно осъзнаване; много истини има в написаното:)))


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от Rodenavlotos на 29.09.2013 @ 22:16:32
(Профил | Изпрати бележка)
"Сърцето бие по-самотно
от тупкащата топка на дете,
което си играе с никого."

Не те познавам, но си голям /а/!!! Удоволствие е да чета.


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от roza1 на 29.09.2013 @ 22:44:58
(Профил | Изпрати бележка)
Вярнят часовник на времето тиктака извън нас.
И без нас..понякога.

Поздрави!


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от nironi (nironi@mail.bg) на 30.09.2013 @ 13:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
"Сърцето бие по-самотно
от тупкащата топка на дете,
което си играе с никого. " - благодаря за този мъчително жив образ!


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от ulianka на 30.09.2013 @ 16:11:14
(Профил | Изпрати бележка)
Рядко публикуваш, но си заслужава чакането:) Поздрав!


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от joy_angels на 30.09.2013 @ 16:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам съмнение, че текстът е писан от "мъжко сърце". Но не това е важното - можех и да го пропусна, ако не беше между текстовете на Мея и Seal.
"Което си играе с никого" - ако беше писал "което си играе само", нямаше да отекне така, както сега. Красива, шамарасваща фраза.
...а съм прекарала толкова ужасно много летни дни, на ужасно тихата, спечена софийска улица, аз и топката... :)


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от mariposasenelalma на 30.09.2013 @ 18:21:38
(Профил | Изпрати бележка)
Докосна ме...
Поздравления!


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от secret_rose на 30.09.2013 @ 18:47:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
...


Re: Някъде след пладне, някога в пространството
от daro на 02.10.2013 @ 09:38:11
(Профил | Изпрати бележка)
Тук има не само можене - от текста блика опечаление, саможалост от състояние на самотност. Но това е - в растежа сме самотници, но не и изоставени. Вратата на утехата се открехва, когато осъзнаем, че сме необходимост на Съзнанието.

Светъл ден! :)

(.)