автор: vladun

Бръшлянът къщата обвива,
душицата ѝ той изпива
със хладните си пипала.
Сиропиталище за птици
е вече бялата черница...
Сух вятър стърже със пила

синджирчето на твойто детство –
опропастеното наследство,
с което бе богат. Но виж –
днес в некосената ливада
от маковете лумва клада:
мърцина ли ще изгориш?

Калесай трънчани зидари,
вдигни сломените дувари.
Наклепай тънката коса,
посичай смело буренака,
дорде по челото на мрака
избие утринна роса.