автор: Rodenavlotos

Не е ли нар, разчупен с пръсти, слънцето
от тайната градина на душата ми?
И капка кръв Христова всяко зрънце?
А медоносната пчела над тях не е ли златна?
Не е ли розово фламинго всеки изгрев тих
от тайната градина на душата ми?
А първият му лъч не е ли първи стих-
новородено конче, стъпващо си на краката?
Не е ли портокал на две разрязан залезът
от тайната градина на душата ми?
А тези пламъци по краищата алени
не са ли диви макове, поникнали в тревата?
Не е ли дъното на бездната ми всяка нощ
от тайната градина на душата ми?
И как във тази битка за надмощие
успява някак си да надделее светлината?
Превърнах тайната градина в собствен дом.
И само там мечтите ми се случват.
Но как да я опазя срещу нежен взлом,
когато няма брава и не е заключена?