автор: Anouk

Напън лирически и
малко психически

"А тревата расте без да пита..." Бл. Димитрова


А тревата расте без да пита,
но аз съм човек по своята скромна съдба,
И в огледалото кръгло на небето (високото)
търся причините свои да живея и да умра

На някой сигурно ще се стори забавен
моят избор на път - не много весел и лек
Да обичам без желание за отговор,
Да наричам себе си "добър човек"

"Добра душа е!" - как звучи само!
Но когато съм странно притихнала и така сама
моите две половинки се изявяват по равно -
светлина в тъмнината и мрак в светлина