автор: taka

Високо, високо е вярата ми в истината Твоя
потвърдена и обичана от мен.
Вземи ръцете ми в покоя
и виж това ли е обмен.
Когато утрото е в Твойта радост
и капчици роса в поезия звъни,
бъди Ти мойта вярност
и в бъдещето ме води.
Ела и виж, когато песен е сърцето ми.
Ела и виж, когато то е с Теб в едно.
Ела и слушай вятъра в косите ми,
отнесъл волята ми над смъртта.
Когато бъдещето ми е в Тебе
и аз съм само стръкче цвят,
когато лееше и лееше сърцето
победата над този свят,
Ти в мене беше и аз във Тебе бях.
Обичахме се точно до полуда,
а аз полегнала във Тебе спях.
Изляла мъката си в своя грях
безспорен никога Те не видях.