автор: nickyqouo

Вълни блъскаха безпощадно брега и ръфаха от хилядолетия скалите. Ветрове гонеха водата и я покриваха с рошава бяла грива, преди да я разбият със злоба в камънаците.
Ударите бяха тъй мощни понякога, че пръски достигаха чак до върха на скалата, мокреха потъмнелите стени и съдържащите се в тях песъчинки потракваха по прозорците на къщата кацнала там. Зад единия от тези прозорци често надничаше бледо детско лице и дълги часове се взираше в бурните простори и кипящи дълбини. Момчето стискаше с пръсти перваза на високия прозорец и се мъчеше да види повече, надигаше по-високо глава и кльощавия му врат се изпъваше, издуваше ноздри и вдишваше и издишваше тежко. Взираше се в хоризонта, където яростното небе и бурното море сякаш се сливаха и ръфаха едно друго. Взираше се и си представяше двигатели раздиращи с грохот атмосферата и отнасящи щастливците към безброй опасности и приключения сред безкрая. Виждаше напрегнати но щастливи лица, виждаше може би и умора но и усмивки, тогава и то кривеше устни и се хилеше.
Можеше да си представи всяка секунда от предстартовата подготовка, виждаше мостика и десетките холограми, компютърни панорамни екрани и потоци електронни данни обграждащи стартовия екип, навигаторите, инженерите и самия Капитан, насядали в ергономични кресла с интерактивни полу шлемове, ръководещи старта. Двигателите се усещат на мостика като далечен тътен на тропическа буря, кораба потръпва и вибрира, но се носи стабилно и плавно нагоре, нагоре. Изскача в мрака на космоса и продължава да набира скорост. Екипажът е по местата си, притиснати в антиграв седалките от ускорението. Стартовия екип също чувства това ускорение но екзоскелетните костюми преодоляват успешно натиска и работата на мостика продължава. Докосват се холограми, преместват се икони, потокът от данни не секва. Скоростта се увеличава с течение на часовете, ускорението е смазващо и екзоскелетните костюми едва помагат, но стартовия екип е свършил своята работа. Корабът е изведен на необходимото разстояние от планетата, почти е набрал необходимата скорост и наближава координатите откъдето започва следващия етап на полета. Управлението се предава на компютърни системи ръководени от изкуствен интелект. ИИ от своя страна се контролира от Капитана, който няма да заспи и за секунда.
Антиграв седалките на екипажа са вече в напълно хоризонтално положение, стартът се счита за успешен и хората могат да се потопят в съня. Костюмите се включват към контролните конзоли на креслата и в телата на екипажа започва вливането на необходимите вещества за дългия сън. Седалките се затварят като пашкули около тях. Стартовия екип напуска мостика с бавни тежки стъпки. Обвити с усилващите ленти на екзоскелетните костюми крачат уморени но усмихнати, прекосяват зали и коридори и се спускат с лифтови платформи в сърцевината на кораба и също заемат своите места за сън. Усмихват се защото всичко все още им предстои и е пред тях, бъдещето е някъде там, може би в орбита около звездата SCH67Х520100, която е първата цел на полета, или пък не, може би край втората - LEON1820BLCK, кой знае? Но тръпката и копнежа са в сърцата им в началото на пътя, а краят е някъде там в неизвестността и непознатите простори. Антиграв креслата приели форма на пашкули се потапят в басейни с антиускорително желе.
Капитанът изчаква и последната икона да избледнее и угасне, и последното съзнание да отплува в безкрая, получава потвърждение на холограмния екран и увеличава скоростта като подава команди през интерактивната връзка. Отказал се е от своето човешко тяло, от всички негови предимства и недостатъци, отдал се е на целта да преведе екипажа до целта благополучно, но не спира да мисли като човек и се радва, радва се на пътя и удоволствието от пътуването и предстоящите години на нетърпеливо очакване. Ще достигнат целта, той го знаеше, знаеше го металното му тяло, знаеше го също и пластмасовото му лице, което опита да се усмихне. Концентрира вниманието си върху централния панорамен екран и навигационната холограма, греещи пред лицето му. По черния екран се гонеха безкрайни редици от цифри. Координати показващи местоположението на кораба спрямо точка НУЛА. Точката разположена на безопасно разстояние и позиция от Земята. Точката на ВТОРИЯ СТАРТ! Оставаше по-малко от час, числата намаляваха с шеметна скорост. Златистата механична ръчка се намираше на педя разстояние от металната ръка на Капитана.
През интерактивната връзка тече информация за подготовката на вторичния двигател. Щитовете му се подгряват, миниатюрния централен сектор и микроскопичния му център в задния щит представляват лещовидна вдлъбнатина от плътно прилепнали и подредени диаманти с рубинен център с размери от един микрон. Движението на вътрешните стени вече е започнало. Четирите гигантски тръби през които изтичат потоците от енергия са подредени в квадрат и се допират и свързват една с друга. С доближаването до точка НУЛА движението на вътрешните стени ще е приключило и енергията на двигателите ще се канализира само в една единствена гигантска тръба. Тогава Капитанът ще придвижи златистата ръчка в положение "напред" и в рамките на около половин секунда ще се случат множество неща. Подгретите щитове ще затворят гигантското сопло в двата му края. За да не изгорят от адската стихия на енергията щитове са покрити с дебел и тежък предпазен слой от свръх издръжливи сплави. Достатъчно за да издържат на енергийния удар за части от секундата, след което предпазните повърхности изгарят и се оголват съвършено полираните отражатели. Енергията се блъска и се отразява милиарди пъти за части от секундата между двата щита, набира невъобразима мощ и тънък но мощен лъч преминава през рубиновия център и се устремява сред чернотата на безкрая и продължава към вечността. В обратната посока корабът е изстрелян напред с тласък който му придава скорост доближаваща една тридесета от скоростта на светлината. Антиграв креслата и животоподдържащите системи са поставени на изпитание но издържат. Останалата енергия в соплото продължава своя танц между щитовете, докато отново набере мощ и премине през рубиновия център и придаде ново ускорение. Когато гнева на енергийната буря започне да затихва корабът ще е достигнал ускорение което ще му позволи да се движи със скорост близка до светлинната за определен период от време, след което ускорението постепенно ще намалява. Около 16 години след старта и ако изчисленията са правилни корабът ще е в околностите на звездата SCH67Х520100. Капитанът беше уверен в това, беше уверен в успеха на пътешествието. Металните пръсти се сключиха около златистата ръчка и я натиснаха напред. Моментът бе настъпил!
Чуха се характерните звуци от отваряне и затваряне на врата, последвани от тежки стъпки. Момчето се откъсна от прозореца, напрегна ръце и завъртя колелата на инвалидния стол. С трополене се отправи да посрещне баща си. Дъсчения под стенеше под металните колела. Завари го да съблича тежкото си палто, подгизнало от дъжда и да го премята на стол в кухнята близо до бумтящата камина. На масата имаше голям пакет увит с дебела амбалажна хартия с рекламни печати на известна търговска верига. Баща му вдигна пакета с две ръце и подкани с кимане на глава момчето да го последва. Влязоха в стаята с най-големия прозорец през който в ясни нощи се виждаха звездното небе и Млечния път. Пакетът бе оставен на маса за хранене пригодена за удобство на момчето и то с нетърпеливи пръсти разкъса хартията и картонената кутия под нея.
На масата блестеше чисто нова пишеща машина, подкрепяна от внушителна пачка бели листа.


Двигателите ревяха с пълна мощност, въздуха и земята трепереха, а небесата се разтваряха.