автор: apostola

И чакам аз на тази гара...
Изпуших двайстата цигара,
а твоят влак не идва, драга!
Каква е тази нощна сага?!
Луната горе ми се хили
и даже, и звездите мили
намигат вече от почуда,
че моята душа е луда
да чака влак по късни доби
за някакво любовно хоби.
А аз си падам по ината
и да смекча към теб вината
поръчах вече и таксито.
Сърцето ми обаче- свито...
И най-накрая влак пристигна.
От свирката му шум се вдигна.
Придвижих се и до вагона
(ох, как нараства ми нагона)
да ти подам ръка да слезеш,
в таксито ти с мерак да влезеш.
Но всички пътници слезнаха,
очите тебе не познаха.
Напразно чаках те на влака-
сърцето чак ми се разплака.
И гръб луната ми обърна
та задната страна да зърна.
Това е нощната утеха
от провала на успеха...