автор: PeterVan

Вековечният стих, който търсих
до днес не успях да намеря.
Затуй не мога с Безсмъртните
своя ръст тъй висок да премеря.
Най-първата младост отмина
и Втората, Третата - също.
Без сабя и дух дамаскинен
отново завръщам се в къщи.

Тук "Радецки" е с котва на кея
и аз съм турист сред туристи,
ала BG-байрак се ветрее
от самодейци-артисти.

Тръпки по кожата!
Сцена - цена.
И знаменосец наперен...
Но Дунав пак плиска
вълна след вълна,
отново акъла ни мери.

КАК с параходните сaмодейци
ще оставим в Бъдното знак
и защо сме полу-европейци,
останали само
с един Ботев байрак?