автор: suleimo

Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
първа част от eliboto

Дарина се събуди с усещането, че днес ще се случи нещо хубаво. Протегна се под завивките и докато сънят се отцеждаше по дългите ù мигли, тя си припомни всичко случило се през последните дни.
Тя беше от провинцията и беше дошла да дири късмета си в големия град. Истината е, че в родното ù място работа почти не можеше да се намери. Дарина завърши гимназия с отлични оценки и се надяваше, че идвайки в Столицата ще се устрои някъде като секретарка, докато завърши университета. Мечтата ù беше да се занимава с писане, отдаваше ù се. Не беше знойна красавица, но знаеше, че притежава чар и неведнъж беше карала мъжете да се обръщат след нея, когато се движеше по улицата.
Нае си малка квартира близо до университета и започна усилено да търси работа, такава, която да не пречи на следването ù. Един ден, докато пазаруваше, срещна своя позната, която ù подшушна на ушенце за една доходна и подходяща работа, която нямаше да я натоварва и да пречи на учението ù – момиче на розов телефон. Реши да не се бави повече и веднага се свърза с агента по телефона. Повикаха я на прослушване и я одобриха. Дадоха ù указания как да говори с клиентите, как да задържа вниманието им по-дълго време, какво е позволено и какво е абсолютно забранено в работа ù. Например, нямаше право да разпитва клиентите си за лични неща, нямаше право да завързва познанства и връзки с тях и още много други неща от съображение за сигурност. Предложиха ù да си избере подходящо име и тя избра да се казва Карла.
Първите ù разговори бяха малко напрегнати, но много бързо навлезе в работата. Имаше красив изказ благодарение на литературата и бързо печелеше постоянни клиенти. Гласът ù беше нежен и с онези леко дрезгави нотки, които побъркваха мъжете. Докато разговаряше с клиентите си, се опитваше да познае по гласа какъв е мъжът от другата страна на линията. На всеки един глас отговаряше някакъв примерен образ.
Преди четири дни се случи нещо, което я разтърси из основи. Работата в понеделник вечер обикновено е малко и тя си беше взела лекциите от последните дни като се мъчеше да навакса с ученето. И тогава телефонът иззвъня…
Тя вдигна слушалката и с обработен нисък тембър изрече:
- Здравей, Голямо момче! Какво те води насам в този късен час? Аз съм Карла. Какво искаш да направя за теб, бейби?
И тогава за първи път го чу. Имаше невероятен глас. Ласкав, нежен и същевременно властен. И онова френско „р”, когато произнесе името ù.
- Карла, хубаво име! Здравей, красавице! Съгласна ли си да си поиграем днес? Искам те, скъпа!
За няколко секунди тя остана без дъх. Четири изречения, четири букви „р” в тях - преминаха през нея като токов удар. Зърната на гърдите ù настръхнаха все едно докоснати от силна мъжка длан. Той буквално я облада с гласа си. Моментално си го представи – едър, корав самец, с големи силни ръце, с тъмни очи, в които гори жар, с плътни устни и незнайно защо с бръсната глава…

Следва продължение ІІ част от SULEIMO...

П. П. Благодаря на Eliboto, че ми разреши да публикувам от мое име дуетната ни творба!