Днес бе хладно и някак неистинско.
И светът ми отново бе с маска.
Осъзнах, че все още завися
от настроенията и страстите.
Днес бе твърде далече, отдавна...
А по покрива тичаха гълъби.
Светъл лъч насред мрака проблясваше,
но същинското слънце отвъд бе.
Трополящи по покрива гълъби
ми показаха брод в тишината
със крилата си - пухкави стълбички,
към земя по-красива и свята.