автор: parapsychic

Бавно, уплашено назад се обръщаш
почуствал смазващ поглед потаен
Виждаш очите, но какви очи само
дупки сякаш, лабиринт безкраен

Нищожество се чустваш, гледайки очите
излъчвщи пълна нечестива лудост
горящи в опустошителна пурпурна светлина
не се долавя и капка човечност

То мрази, мрази всички, всичко
с първичната, нестихваща чиста омраза
Омразата, в противна човешка форма
е там, сипейки свойта зараза

Стоиш вцепенен, не можеш да помръднеш
Омразата бавно в теб прониква
Опитай да бягяш, колкото можеш по-бързо
Омразата омраза в теб извиква

Но за бягство път не виждаш
тя те обгръща, обгръща всичко
Няма къде да се скриеш
какво можеш да направиш - нищо