автор: melange

„Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите;
хлопайте, и ще ви се отвори“
Лука: 11 /9


Рисувах през житейските сезони.
Рисувах цветове и светлина.
Но нещо красотата им прогони
и времето увисна, сякаш спря.

Потънах в него - бездна ме обгърна
с отчайваща и сляпа пустота.
Безвремието сякаш ме погълна.
Очите ми изплакаха река.

Опора нямах. Всичко се обърна
под бремето на трудните ми дни.
Напред не можех. Нито да се върна,
щом времето увиснало мълчи.

Опитах да се боря. Да открия
от вяра капка, зрънце от кураж.
На тях да се опра и да изтрия
сълзите и обсебващия страх.

Намерих думи: „Господи, прости ми,
че в по-добри и светли времена
забравях те, защото много имах
и спомням си за теб едва сега.

Смирена тихо днес ще се помоля -
нали при тебе всеки идва сам.
Похлопайте - си казал - ще отворя.
Поискайте, търсете – ще ви дам.

Аз хлопам, търся. Искам да живея.
Безверието в мен да победя.
От времето висящо да успея
надеждата си, Боже, да спася“.