автор: vladun

Чер следобед. Несгоди и болки
като врани над теб се тълпят.
Шпори слънцето сива двуколка
и отпрашва по синия път.

Креташ ти - в коловоза си тесен,
сто жалейки понесъл на гръб.
Ще допееш ли своята песен?
Ще додишаш ли своята скръб?

Реквием ли звучи? Или меса?
Кой завърза тъгата на клуп?
И следобедът висва обесен
сред клонака на стария дъб.

Сън ли, смърт ли - изглеждат еднакво -
те захвърлят във унес дълбок;
ти не знаеш какво ще дочакаш -
сетен дъх или нов земен срок.