автор: midnight_witch

и ме продаваше за шепа празни думи
които вятъра разнасяше във ниското
очите ми притихнали молитвено
си тръгваха в безгласен писък

и ме отричаше безмълвно всяка нощ
подобно ерес, в глухо разкаяние-
не е любов, не е любов,
успя ли гладните с измама да нахраниш?

и ме разпъваше във тихите си утрини,
на кръста, изкован в мълчание
неубедително възкръсвах
в прегръдките на нови длани

въздигах се от пепелта
отдавна спряла да броя предатели.
Великден се превърна всеки ден
във който Бог ме благославяше с приятели.