автор: filifjonkata

Морето на щурците става плитко,
задава се отсрещният му бряг.
Листа случайни почват да долитат –
и те за суша непреклонен знак.

Не зная как морето ме отвлече
от август – континент неизвървян
с води от топла и дълбока вечер,
с вкуса на таен, натежал бостан.

Тръгнах насън, а ето, че наяве
пристигам във укрепналия хлад.
В морето капе и го пресушава
всеблаг заупокоен листопад…