автор: felisia

И чак до изгрева останах будна.
Светулките ми правеха компания.
До мен кафе, изстинало, но силно
и няколко намачкани списания.
Разрошеното слънце се показа
потърка сънените си очи,
не му се става, почна да гримасничи
и пак със пухен облак се зави.
Ще има дъжд.Усещам го във въздуха.
Какво пък, ще си поваля със него.
Ще потекат реки, ще си измисля лодка,
която ще ме отведе до тебе.
И не че имам нещо да ти казвам,
останаха ми само тишини.
Решила бях за себе си да ги запазя,
но точно с тебе днес ми се мълчи.