автор: Cataleya

Едно врабче удари се в стъклото
и грохотът по-страшен бе от стон.
Току научило се да лети крилото,
което не намира своя дом...
А може би така орисано бе Cвише? -
лежи замаяно, с отметната глава...
Как тъжно е в нозете да умира птица!-
на Бриза разбушува се кръвта...
Преля сълза солена - изцеление
във човката полуотворена едва...
Политна птицата - зад облак скри се,
по пътя вероятно към дома.
Миг – вцепенение и пак е тихо
Искри високо светлина –
погалила Света с крилете птичи...
С любов се побеждава и смъртта.