автор: arkoudaki

В окапалите телеса на ветровете
есенният щурм рисува залези,
намираш капки истини по върховете
дъждовни сетива преливат парещи...
А думите ти в страховете скрити
сред огнените пламъци на времето,
пълзящи по лицето въпросителни
за жалкото човешко племе...
От пепел ли, от смъртен грях
живот зачеваш и надежда,
устоите са сивкав прах,
във зъберите се оглеждат...
Какво да търсиш? Знаеш ли какво?
Петаче в шепа на просяк,
душата по човешки прежна,
кристална сянка на прокълнат бог,
утайка от цигара в чаша нежност...
На кръстопът разпънат нов живот,
следа любов в окъсана одежда...
Какво да търсиш? Знаеш ли какво?
Преди да си простиш... проглеждаш!!!