Изтъркани сандалите на лятото,
настойчиво ръката ми задърпало.
Смокинов мирис ми закача плитките
със сладостта на необлизана лъжичка.
Едно немирно камъче изчаткало,
откъснато от земната прегръдка –
Разбудени са калдъръмите задъхани,
посрещат шепота на стъпките.
Примамват сенчесто дворовете сред
зноя – в най - зелената си вялост -
Във вените да влее незабравата
чешма разляла хладноструйна благост.
И пак проскърцват домошарски портите
под оживели лястовичи стрехи.
Сподавен звън камбанен с ехото
припява нежно: „Остани при мене.”