автор: rpopov

Дълго време читателската публика почти не познаваше австралийската литература, дори не проявяваше никакъв интерес към нея. Читателите познаваха малко произведения от определени писатели.
Безспорен е фактът, че Патрик Уайт е първият австралийски писател, получил Нобелова награда през 1973 год. и с това се прояви интереса към Австралийската литература и за нейното популяризиране в световен мащаб.
Със своето национално своеобразие, самобитност, фолклор, социални процеси и явления, австралийската литература привлича вниманието на своите читатели, критици и литературна общественост.
Патрик Уайт и неговото творчество оказва огромно влияние и повишен интерес сред литературните среди.
Със своята нобелова награда за литература за своето "епично и психологическо повествователно изкуство, което въведе новия континент в литературата".
В същност Австралийската литература не е от най – безизвестните. В края на XVIII и началото на XIX век тя има своя старт. Нейните писатели се смятат за последователи на английската литература, подражавайки на нейните автори с единственото намерение да запознаят своите читатели със социално – политическия живот, флората, фауната, красотата и екзотиката на страната.
Поради причината, че са били дълго време колония на Англия. Не само населението на държавата континент се смята като провинция на Великобритания, дори литературата и изкуството, и това оказва своето влияние и отражение както в социалния, така в обществения и културен процес в Австралия.
Именно този провинциализъм се усеща в литературния процес в страната континент. Поради тази причина литературните творци разчитат най – вече на признанието на Англия и САЩ.

Този процес продължава до началото на Първата Световна война. Въпреки всичко австралийските писатели ( наред с представителите на изкуството) и до днес разчитат най – вече на признанието на литературната и културната общественост на Англия и САЩ, и поради това не могат да се откъснат и обособят като отделна колоритна литературна идентичност.
Най – парадоксалното е че австралийската литература по характер, жанровост, проблематика, тематика и начин на писане се различава от английската литература.
Това се доказва с предпочитанието на австралийските писатели най – вече към разказа, като водеща литературна форма и своеобразие в националната им литература, най – вече в рамките на фолклора, което им предава своеобразна колоритност и чистота. Типично за австралийските разкази и тяхното своеобразие се характеризира с неповторимата и омайваща флора и фауна на континента.

В особеността им, че в повечето от тях действието не се развива в градска обстановка. В тях се чувства флората, фауната, красотата, в присъствието на бушмена, екзотиката и неповторимоста на този прекрасен континент. Всичко това придава своеобразна автентичност на австралийския разказ.

Своя първи истински разцвет австралийският разказ бележи през 90-те години на XIX век, когато, групирани около списанието „Бюлетин“ (започнало да излиза през 1880 г.), неколцина писатели (Хенри Лосън, Прайс Уорънг, Луис Бек, Стийл Ръд, Родерик Куин и някои други) постепенно променят коренно характера на австралийския разказ.