автор: secret_rose

"... пред тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от тебе..."

Светът, със който седнахме на масата
привършва бавно своята вечеря.
Разчупихме последният заквасен,
разляхме, и до капка се отмерихме,
изпяхме се в родената от Бога
и с грапави гърла смълчахме мисли
в Достойно есть, под стъпки босоноги,
разлистени над хвала за Нечистия.
Ти вдигаш бавно своята десница
с изконното си право на обречен.
Облизват я всеправедни езици -
далечни сенки... някога далечни...
а аз - една идея в Утренята
заключвам в устни кожицата бледа,
целувайки за първи път ръката ти.
И гледам те, и гледам те, и гледам...
от сетният си пулс - една забрава.
Изми мя от врага мой... Слава тебе.
Дух благий си, и твоя само слава е
в сърцето ми, където си погребан.