автор: ddjangozov

Трудно е да си хвърчило,
подхвърляно от вятъра.
Всеки, който те поглежда,
с теб се забавлява.
А твойте сили се изцеждат
от безмилостния вятърничев дух.
Нос от хартия, за опашка – прежда.
Не заслужавам тази съдба.
- Махни се, вятъре, недей ме ти подхвърля,
само щом аз съм, мога да летя.
Не си ми нужен – стига си ме спъвал,
със теб съм в робство - искам свобода!
И спря да си фучи по мене вятърът,
и спря да ме тормози като някой любовчия,
в градината, където бях, растяха минзухарите,
а аз без вятър там свободен ще си гния.