автор: _katerina_

Корабите на Писаро приближаваха пристанището.
Кралят очакваше с нетърпение богатствата на Новия свят. Графиня де ла Барка, чула новината, бързаше към двореца. Искаше й се мигом да се хвърли в обятията на любимия, но само се поздравиха от разстояние.
- Очакваме Вашите разкази уважаеми Франсиско - даде знак Карл Пети. - Тези диваци ли са индианците?
- Те никак не са диваци Ваше Величество. Имат много добре организирана държава. Четат и смятат по едни възелчета, завързани на връвчици, толкова бързо, колкото ние с перо и хартия не можем. Живеят във впечатляващи каменни постройки, където камъните прилягат идеално и дори слънчев лъч не може да проникне. Капитан Калдерон понаучи техния език и може да Ви превежда. Можете сам да ги попитате каквото Ви интересува.
Кралят даде знак и Давид, и най-вързрастния индианец излязоха напред.
- Разкажи ми за твоя народ! - пожела Негово Величество.
Старият човек започна да говори, а капитана превеждаше -
- Казва, че неговата страна е Тауантинсуйо - ще рече " Четирите провинции". Те действително са четири Ваше Величество. " Инка" е слънце, те се смятат за синове на Слънцето. Старецът разказва, че някога техния баща Слънцето, като видял, че хората живеят като диви зверове, се смилил над тях и изпратил един от синовете си. Той дошъл да им предаде знанието за Слънцето, да им даде закони и предписания да живеят почитащи се един друг. Слънцето дал на сина си и златен жезъл. Там, където потъне в земята с един удар, Виракоча да построи свещен град. Виракоча е синът на Слънцето - техния върховен Бог. Ще рече " Морска пяна" . Появил се от водите на езерото и след време пак там изчезнал, ходейки по водата.
- На какво друго ги е научил този Виракоча?
- Казва, че бил свят човек - бял мъж като Вас Ваше Величество, но много висок. Ходел с дълга бяла роба, препасана на кръста. Учил ги, че когато тялото загине, душата остава. Тя е безсмъртна и вечна. Говорел с голяма любов, съветвал ги да бъдат добри и милосърдни. Индианецът се надява и Вие да бъдете милостив към него.
- Той виждал ли го е?
- Не Ваше Величество. Тази история я знае от своя баща, той от неговия и така от много поколения.
- И казвате имат много злато?
- Ваше Величество, позволете да Ви отправя една молба. Ще донесем много съкровища на Испания, там всичко е от злато, има цели стаи пълни със скъпоценности. Нужни са повече средства за една по-добра подготовка да се върнем отново там. Както разбирате те са добре организирани, имат и войска, ще ни трябва и оръжие - отвърна Писаро.
- Ще обмисля това предложение и ще Ви уведомя. Сега сте свободни - кралят даде знак и всички напуснаха залата.
Елена вече нямаше търпение да прегърне Давид. Той успя само да й каже -
- Скъпа Графиньо, ще дойда по-късно в Аламбра. Трябва да свърша още нещо важно. Целуна нежно ръката й, погали я с поглед изпълнен с копнеж и тръгна с бързи крачки през градината.
Елена крачеше нервно и нетърпеливо напред-назад в спалнята си. Нощта вече бе разгънала своя плащ над замъка, само ярките звезди осветяваха околността и белите върхове на Сиера Невада. Графинята запали няколко свещи и постави свещника до огледалото. Светлината се отразяваще и малки пламъчета танцуваха с розивите пъпки по стените.
- Капитан Калдерон Господарке - съобщи прислужницата отваряйки вратата.
- Свободна си Инес, лека вечер!
Когато вратата се затвори, Елена се хвърли в обятията на Давид. Двамата бързаха да се докосват, да се целуват.
- Толкова ми липсваше... скъпа моя Графиньо, ...толкова копнея ...за твоя ягодов аромат... - Капитанът говореше задъхано, искаше да й каже толкова много неща, но сега я искаше първо в обятията си.
Не само устните и телата им се преплитаха, душите им се сляха в едно.