автор: 6ureia

Какво от туй, че е тъй топла есента,
когато тънат сетивата в неведение,
приспани в закъснялата нега,
на лятното си настроение?
Те уж се радват, а са пияни от тъга...

И колко странни са тез падащи листа,
тъй ненамясто, контрастиращи с пейзажа:
погребват улици; зариват без следа
туй лятото що иска да покаже.
Дъхът му сетен стопля есента...