автор: Rodenavlotos

Когато грабнеш четката
и размесиш боите,
вече не те познавам...
Чувствам се въвлечена
в тази твоя обсебваща
течна авантюра –
сякаш летя със влака
в тунелите под Ламанша.
Трудно е да те придружавам
в миговете, когато
навлизаш в тези дълбоки
и недостъпни води –
свят на размити контури,
където рибите плуват бавно,
тинята е като кадифе,
а медузите нежно потрепват ...
В тези твои особени
акватични моменти
с теб може да се разговоря
точно толкова, колкото с пяната,
или с мъха, или с облака...

А аз съм дете на сушата,
не мога да се оставя така
да ме погълне мъглата...