автор: siqnie

Звездите тихо тайни си говорят,
вратата лекичко отварям и съм тук.
В мрака силуета разгадавам,
на изморен от пътя дълго чакан мъж.

Прегръщаш ме и времето замира,
и няма вече часовете да броим.
Докосваш ме....дъхът ми спира,
умира ли човек остане ли без дъх...?

По кожата ми сякаш свириш с пръсти,
отпусната в ръцете ти горя,
какво ми казват топлите ти устни,
очите ти ме галят с любовта....

Облегната на раменете силни,
завита с твоята ръка...лежа,
усещам как обичаш силно,
обичана съм в сладък грях горя.

Да кажа искам те е твърде слаба дума,
как нежно галиш страстната ми плът...летя
Извивам се под теб и премаляла,
с наслада пия....сладка е страстта.

Насита нямам и насита нямаш,
не идвай ден,не тръгвай нощ...поспри.
На пръсти ще си тръгна...боса бягам,
а кожата ми напоена с мирисът на мъж гори.

Върни се нощ и нека пак ме чака,
и нека се промъкна тихо пак.
Косите да разпусна,да разкъсам тишината,
със стонове на обичана жена.

Задъхана от жадните му пръсти,
омаяна от топлият му дъх.
Пияна от безбройните целувки,
не тръгвай нощ.....не тръгвай още нощ.....