автор: azzurro

Точно тази есен,
остатък от лятото,
с меден оттенък на
тромпет,
с откъснат блясък
на индигови сливи;
същата есен като ленива река
на тежък блус,
с опарени кестени,
с преминали пролети
и още много лета;
същата есен,
с искрящите
свещи в стъклениците –
най-щедрата,
най-пищната,
същата, твоята есен
в най-хладната си нощ
ще те завие с това
дълго, гротескно танго -
последна страст от
стъпки и лица.