автор: ddjangozov

Колко е хубаво да се събудиш
в седем сутринта
след хубав сън
и сякаш пак да си на училище.
Да си спомняш утринното недоспиване
и тежкото очакване.
Агония.
Желание?

Колко е хубаво утринната хлад
да те погали леко през прозореца,
да бъдеш озарен от слънчевата светлина,
и, слушайки ти гарваните, грачещи до вас,
сякаш да си пак на единайсет.

Колко е хубаво в машината на времето
отново ти да бъдеш не просто младолик,
какъвто и сега си, ала просто млад -
безгрижен, необременен,
живот, осеян със мечти,
непремереност, да - там всичко е море,
а ти си риба в океана.
Спомни си го, когато станеш кит.

О, утро, сбогом с теб не взимам,
ти си тогаз, когато слънцето е само над България,
тогава ме зареждаш само с сила,
но не, едва ли... просто със желание.