Ти винаги бягаш,
когато не върви...
Що е то?
Човечето от другата страна на телефона,
пак не е разбрало
че е много скучно да не страдаш.
Плаче.
И без друго,
всеки ден си сменяш маските,
гримасите...
Няма вече бални рокли,
само сънища и центъра на вселената.
Що е то?
Това си ти-егоиста.
Бебето се разплака-изпей му песничка,
и удари себе си в стената.
Аз съм само наблюдател.
Пасувам,докато нареждам възглавници.
Бездействието
уби желанието да страдам.
И все пак съпричастна съм
към егоизма ти.
Що за съпричнастност ли е това,
щом от нея ме боли глава
-хронична мигрена.
Що е то.
Лицемерието на гости идва,
Не - то не идва,
всъщност вече е дошло....
Гаснат светлините на града,
лицемерната егоистка,
била романтичка.
Какво да каже,
човечето от телефона,,,
за слушалката-какво да разбере,
за дланите си изпотени,
за утехата,
за последните мъже.
Що е то?
Разговор между жени.
Какво ли ще сънуват
мъжете във леглата им,
какво ли ще говорят
бримките по-чорапите
...
им
...
им
...
им
...
Всичко им принадлежи.
Чантата ми ако падне,
какво ли ще видят неговите очи
първо...
в техните
...
им
...
аз вече знам.
Какъв срам.
Що е то?
От първия път се разбира
дали ще дам
първото е основата,
за неговите
отвратителни очи.
Детето иска макарони.
Що е то?
Ще има ли бодли,
утеха,
все едно...
върви...
дано да мине.
Що е то.
Излишни въпроси.
Човечето от телефона е небивалица,
Що е то?
Пожелание да сънуваш барбарони.