Пожертвах близоста ти – тя ранява.
Незабелязана най-често очевидност.
Изтече времето ни за промяна.
Изчерпани сме и това бе всичко!
Хитиново набодохме прегръдките.
Пропуснахме да се превърнем в птици.
Наместо с пух - с бодли пронизана,
изстина топлотата ни до прозаичност.
И няма място за драматизации...
Използвани не бяхме! - Бяхме личности.
Приятелски те отболях от разстояние,
да имам сили пак да заобичам.