автор: sradev

Аз вчера ли умрях, а бе ли то отдавна?
Не помня, пък и няма за кога.
Безчувствен съм към другите, а себе си не обичам.
Седя или лежа - не ме гнети.
Озъбил съм се на света със зъбите опадали.
По-живи са от мен - в кутийка седят.
Седят и не болят.

В главата червейчета се ядат, че няма кво.
Май отдавна там се задомиха.
Ръце съм вдигнал от таз глава.
Кога - не помня.
Паметта е сито.
Не помня някой да ме помни.
Къде ти да ме споменува с добро.
Поне квартирата да беше тясна.
А то какво?