автор: lordly

Ако и да е септември, пак след вечеря ми се излиза за по бира. Хладничко е, но за наливно бургашко не е.
Както съм забързан, зажаднял към капанчето и Райко-Кукурайко с кученце на каишка, щото без каишка има глоба:
- Задръж наборе, тъкмо ти ми трябваш – спира ме, а кюпека се изправил, драска, ближе ме и иска да го гушкам.
Аз, за гушкането имам други предпочитания, но го вдигнах и зачесах зад ухото, и му думам, на Райко де, щото неговите ушички са скрити между щръкнала четина и посивели къдрици, и не стават за чесане:
- Казвай бързо, щот съм на зор!
- Туй куче, не е мойто, а на....абе нали знаиш, че мойта ме натири?
- Ахъ – вкарах кратка реч.
- Та, кучето е на новата. Ти нея не я знаеш.
- Ахъ - упорствам в изказа си аз.
- Читава си е жената, поне по-читава от бившата, даже кучето й е читаво: слуша, яде малко и навън туй-онуй - наглася се за изповед Кукурайко, а на мен ми е залепнало небцето, та само издумах едно:
- Е, и?
- Като се нанесе наскоро и взе да чисти, подрежда, пердета да закача, покривки да покрива: за чудо и приказ.
Тук завистта ми се пробуди и не се въздържах:
- Аферим и машаала, щото аз такова нещо ехе-е-е-е - и не продължих аз, а той:
- Да, ама имаше подарък от бившата, на спалнята, едно китайско сърце, червено такова, валентинско, дето като го мачкаш и дума на чист български „обичам те, толкова много”.
- Да бе, знам ги – включих се вече активно и аз – на мойта лани й подарих баш такова.
- Ами на кучето, за играчка го даде. Хапе го, разнася го, на него за кучки тренира и кой на гости ни дойде, му го предлага – заключи Райко и ма загледа като изплашено зайче.
Аз, не съм адвокат, за ербап човек минавам, ама само сварих да му пусна на земята кученцето и обърнах в обратна посока, къде назе си, щото....абе я си пазете сърцата!