автор: Gligor

Киро Тиро го фана съклета и от кризата ли от кво ли никой се не сеща, ама зе та остави прощална белешка на жената си, каде е доведе от некаков френци град и на нея написал. На белешката, а не на женаси.

Тека и тека скъпа моя, язе съм решил че тека повече нема накаде. Не да кажеш че не живееме добре, дума да не става. Обаче защото понеже се нещо каточели не е баш като при ората, на мене ми дойде връз нанагорно и ми отказаа спирачките. Е не може льобима моя, секидневно да гледаш нешанал джиографик, а една дума не си обелила на козата от кво те повним ебаси. Откак се земахме още по времето на Беров, се слагаш на масата цвеке и свещи палиш, а тека и не се изучи как се пръжат яйца с лук, ели със сланинка, апа за как се прават пръжки с боб изопщо да не говориме. И друго има ма шери. Льобов, льобов, ама само на френцка льобов на човек му иде не баш накъмто както при разнобразие да речеме. Що и вола нищо че не е човек, ама и он обича да оре надлибоко и отпред и отзад. А не само да си лежи кротко и да слуша жо тем, не е ли тека. Ето поради което язе реших, че нема що да продалжeваме тиа мъки и неволи да савместиме твойто вазпитание и мойте нужди, що откъде и да го погледнеш, они май са несавместими въобще изобщо ебаси. И понеже защото съм сигорен че нема да се опрайш ако ръгнем да делиме нещата, ти оставам сичко - и къщата и козата и градината и телезизоро с нешанал джиографик, само кучето зимам с мене си, що ако ти го оставим и него, нема да издаржи живо повече от две недели да му не проговориш нищо и те тека.

И Киро пална тиро и отпраши да търси савместима женска, ама що па накъде европата ръгна никой ти не казва.
Мале онаа оставената френцка женска се поболе ебаси.
Ама страданиата нейни и они се оказаа не като при нашенките да речеш. Наместо да го кълне три пъти на ден преди и след ядане, она кротко си реве при затворени джамове. Ама от ден на ден наместо да намалева, се по-силно добре зе да се чуе зад прозорците й че реве. И нервените й напрежениа леко полеко зеха та се осилиха, та чак един ден пропе ебаси. Ем реве, ем пее таа женска француска - развот ми дай, развот ми дай и повече не ме мачи, земи си кучето, трабанта, но льобовта ми остави - ем пее с глас, ем реве с глас, завалийката нещасна.
И ние у хоремаго решиме че повече тека не може да продалжева да се мъчи жената за нема нищо ебаси. Напрайме савещание и от дума на дума и от рикия на рикия опреме до това, че по сека вероятнос на жената явно и требва некой каде да слуша как она че му вика жо тем. Ама некакси заобиколно на секи му е у акъло кво па толко страшно има у таа нейна френцка льобов, та Тиро ръгна по европата баш по кризата. И намислиме план да теглиме клечки, па на кой му се падне късата да оди да види пръв и те тека.
Добре, ама Къци Ходожнико уж знааше плана, ама зе та прибърза. Да земе да й нарисува картина и лично да е занесе за подарак, сигорно да види че почне ли она да му прай жо тем. Обаче понеже кой го знаа кво му е било у главата, да земе да й нарисува как петел яри кокошка. И нея толко й требвало и савсем дигнала нервените напрежениа, та чак Къци се видел у чудо ебаси. Та жисиеми, та линейки, та я вързаа у бела риза с дълги ръкаве, та айде у градо на лечение уж. Обаче нема мъж у село, на кой да му не минава през акъло, че тиа ьонаци къде я дигнаа с бръзата помош, нема как да не са чуле за жо тем и френцката льобов и като нищо че земат да я изнудат да им изкаже кое що ебаси. А ние па че има само да се чудиме и те тека.

Абе и на тебе ти е ясно, че нема скоро да напрайме савместимос с европата, оно се е видело.