автор: kandid

Жестока е на смелите съдбата
и често са за присмех на тълпата.
Хихикат се под дрипави юргани,
щастливи,че са стегнати с юлари.

За Че Гевара ми е думата.

Хирург във бяло, като ангел същи,
не си остана той на завет вкъщи.
Безсребраник и патриот,
Светец със скалпел и със карабина,
спаси живота на мнозина –
не в своята, във братската Родина.

Когато в Куба,в залива на Прасетата
Нахлуха на американците псетата,
почти в несвяст от алергичен шок,
със зъби стиснал си душата,
Той даде им такъв урок,
че да го помнят чак до гроб

А щом над Куба грейна Свободата,
Закле се Че, че няма да почива
на лаврите си в новата Родина,
/тъгуваше за свойта Аржентина/.

Кубинците обичаха го страстно
И пример светъл бе и бе икона,
Но не погази на сърцето си закона.
И щом в Боливия завихри се терора,
Героят Че, решението взе –
За тоз народ отиде да умре.

Безсилна бясно лае пропагандата,
И всуе бълват се лъжите.
Безсмъртни са на Смелите душите!