Сивееше.
Да, господа.
Бе всичко сиво,
от корена до края.
И само ъгъла, подпрян,
стоеше моят шарен идол,
издялан от дърво красиво.
Цветарка малка влезе.
От нея купих роза,
също сива.
И натопих я в чашата с ракия,
с ракия сива като свъсен ден.
А слънцето се беше сивнало
на сивия и мрачен небосклон
и неговият тъмносив отенък
играеше подобно сиво зайче
на масата отдавна посивяла
от пепел на цигари и кибрит.
Аз пиех. Аз бях както всичко сив.
Последните сивеещи монети
за чаша сливова подадох
на келнера с мръсно сива роба.
Аз бях сив, повтарям го отново.
И само моят шарен идол
от сивия ми унес ме изваждаше.
Къде сте вие, сивкави банкноти?
Елате и спасете ме сега,
защото нямам да повторя питието сиво!
И продадох моя шарен идол.
Той беше вече сив...