На времето, когато селяните не мереха с лъжици ястието, много обичаха да посрещат гости на събора. Престиж беше кой ще приеме по-много хора. Най-подходящият случай и за Дочо Авантата. За когото наистина бе въпрос на чест
и достойнство, да покаже олимпийско достижение в най-почитаната и коментирана на събора дисциплина - "Ядене на корем".
Очакван пристигна и деня за събор на Брестовец, но влачеше и беда със себе си. В особено важния ден, Авантата трябваше да е на работа. Вместо опит за олимпийски рекорд, щеше да прекара цели осем часа на някакво си работно място, където можеше да не прави и нищо. Не беше чак квалификация това, но все пак препятствие. Въртя го, усуква го на всички посоки наш Дочо, докато намери разрешение и подкрепа на своята кауза. Спечели за нея точно, който най-много му трябваше, самият началник на смяната.
И ето ги двамата, като сиамски близнаци на една от спирките по линията на автобуса от Плевен за Брестовец. Разбира се, че имаше и други мераклии, бяха и те възприели нещо от великото олимпийско правило. Онова, че най-важно е участието. Докато се нагласят те кой в коя от дисциплините ще стартира, возилото за селото дойде. Виждаше се ясно, местата вътре са почти заети. Нещо отгоре, дори най-големият оптимист измежду чакащите трудно би си повярвал, че автобуса ще побере всички желаещи да се качат.
Още с началният сигнал даден от вратата в дисциплината "Кой ще се качи" и бясната надпревара се захвана. Лакти, юмруци, псувни и охкания. Всичко, което някак можеше да помогне, свикано беше на помощ и за подкрепа в успеха.
Авантата от многогодишен опит и преминали състезания, знаеше колко важен е старта в такива работи. Съобразително се оказа сред ония, дето първи стигнаха заветните дръжки и стъпала. За беда, неговият шеф, като всеки свит и етичен човек, оказа се в най-външния обръч на чакащите. Мижаво наистина, но препятствие дори за обладания от достатъчно страст Дочо Авантата. Искаше и вярваше той, че непременно ще спечели приз от дисциплината "Ядене на корем", която започваше в близките часове на събора. Веднага съобрази и с възможно най-високия стряскаш глас извика:
-Хора, чакайте! Вътре има мъртъв човек. Дръпнете се докато дойдат от милицията.
Новината подейства като удар от ток на всички. Моментално отхвърли тя чакащите от вратата на автобуса. Разбираемо, никой не искаше да споделя седалката с мъртвец. Авантата дръпна чевръсто и рязко своя шеф вътре, а почти секунда след това и кандидатите за пътуване прозряха измамата. Само, че тия дето се бяха качили вътре, никак не изгаряха от желание да си развалят настроението за събора. Другите, останалите на спирката, тях нямаше кой да ги чуе от заминаващия вече автобус.
По време на пътуването, честният и скромен началник не издържа и попита:
-Слушай бе, Дочо. Защо го измисли онова, за мъртвеца?
-Не бях ли го изрекъл,шефе, нашето за събора щеше да бъде умряла работа.
Поясни накратко Авантата и най-съсредоточено продължи да се мобилизира за предстоящето си участие в престижната съборска дисциплина - "Ядене на корем".
Цветко Маринов
Публикувано от viatarna на 30.08.2013 @ 13:52:06