На пристанището няколко женици в черно
очакваха мъжете и плетяха макраме.
Те взираха се в хоризонта и напевно
се молеха стопанинът им да се прибере...
Зададоха се лодки, пълни с прясна риба,
жените ги посрещнаха с любов и смях
и всичко беше както трябва, ала скривах
как с бяла завист силно завидях...
Някаква шарена Тасоска котка
рисуваше знаци по пясъка,
самотата люлеех във лодка
и попивах на синьото блясъка...
Изкорубена,стара маслина
бе подпряла небето над залива,
вятър тихо през клоните мина
и погали окото на залеза...
И потънах в уютно безвремие,
в тази топла, солена греховност
и се влюбих във теб до безумие–
късче истина в свят на лъжовност!