автор: papacot

Пролет си, цъфнала късно –
точно, когато си тръгвам.
Може би сам се разкъсвам.
Няма да чакаме дълго.

Чувам родопския вятър.
Виждам звездите над Рила.
Може би моето лято
търси от тебе закрила.

Утре без теб ще залитам,
срещнал в просторите ангел.
Може би той ще ме пита
колко любов ми остана.

В сън или в приказка дива,
в дълъг живот или в кратък,
може би аз си отивам,
за да се срещнем оттатък.