автор: ulianka

От сто години самота една
ще има, дето да си струва.
За цял един живот - храна,
останалите ще ги изгладувам.
Деветдесет и девет са ми празен дом,
писмо със грешка във адреса.
Когато е едната бастион,
за другите не питаме къде са.
И маловажни са най-важите неща -
това, понеже спрях да питам
къде е точно краят на света,
от острия му ръб ли се излита...
Вселената се разшири, а аз се свих.
Не вярвам да живея сто години.
Най-важното в живота трае миг -
потупа те, а сетне те отмине.