Последен миг от лятната си книга
дописвам тук, на мокрите валуни;
морето кротко се надига -
за сбогом устни да целуне.
А дирите ми топли - стъпка в стъпка,
изчезват сред вълните белоноги...
Прохладен залез... Бряг потръпващ...
Дъждовен лъх... Отплаващ кораб...
Край Охлюва и в старото казино
китарите затихват – сетна песен,
финални ноти в лятно синьо,
ала с предчувствие за есен.
снимка