автор: ANDROID2

В родилен нечовешки напън тих
изправен пред...
първия в света Любовен стих,
но мой!
Че не съм поет и аз открих
от сой.

За този възел нямам сабя
и пред очертаващ се провал
опитах сделка да направя
с Бог, но Тя оказа се без жал!
Таях си аз полунадежди
за милост, малко, но уви!
Боговете искат жертви!
А не ... лаически молби!
Вместо чакана амнистия
и успокояващо: Пиши!
отказаха ме от усилия
с насърчаващо: Мълчи!

Така че, мила моя ми Любов,
няма как така да те открия
в любовен стих, отправил зов.
Ще те имам жива, а не в хартия
....
като салам в брошурата рекламна за супера ни нов!


п.п.
Заглавието е взето от разменени мои коментари с велик хулитер, но без да се иска съгласието му, за което съм сигурен, че великодушно ще ми прости: “... така че проблемът на един развълнуван и с уклон към любовната лирика човекоподобен е просто никакъв”