Помията си върху мен излей.
Стъпчи ме и ме унизи.
И после от това гордей се,
Душата ми сломи, но не уби.
Върху слабия е лесно
Да си изкараш яростта .
Глава не скланям, но мълча.
Приемам своята съдба.
Съдникът е друг, дори да простя
Остава всичкото във вечността.
Кармата не ще се промени,
Дори с изчезването на телата ни.