С пъстри дрехи ме чака пред вратата вечер
пристига то с мрака на нощта
с аромата на окосена трева ухае от далече
лети с усмивка да прогони в мене черната звезда.
А щом съмне тихо си отива с лъчите
щастието е при мен, но само в тъмнина
и от гълъбовия си цвят на очите
след себе си оставя прах от светлина.